Третата книга Пътят към храма излиза три години след втората, за да ни насочи към по-тясно общение с Бога. Авторът ни въвежда в темата: Многолико и различно е усещането, чувството за Божията близост. То идва като ласка, като топлина, като покой; като тиха радост и внезапно бликнала любов към всички и към всичко; като нежна увереност и всеизпълваща благодарност.

Втората част излиза две години след първата, за да продължи започнатото, за да даде нов тласък на духовните ни стремления. Като си даваме сметка за трудното време, в което живеем, ние осъзнаваме нуждата от духовни сили, за да преминем през него. Пътникът, търсещ духовна подкрепа, ще намери много топлота и утеха, насърчение и наставление Господне от страниците на книгата.

Книгата включва избрани проповеди и беседи, повечето от които са излъчвани по радио “Свободна Европа” или са изнесени в храма ” Св. Троица” в София, където авторът служи. Предлаганите проповеди постигат така необходимия за съвременниците ни мост между Божието Слово и всекидневния живот, и дават изобилна информация за православния храм и богослужение, както и знание за основните християнски празници.

„Един юноша много обичал да спортува. За разлика от своите връстници, които по цял ден прекарвали пред компютрите, той използвал всяка свободна минута, за да играе футбол, волейбол или някоя друга спортна игра. Тъй като имал и много добри атлетически данни, решил да стане състезател по волейбол и отишъл при един известен треньор, за да се запише в отбора му. Треньорът проверил уменията на момчето, рефлексите и чувството му към топката и много го харесал. „Но - казал му т...

Група младежи отива на излет в планината. Както често се случва, времето внезапно се влошава и пада гъста мъгла. Тъй като са тръгнали напосоки, младежите изгубват пътя. Започват спорове накъде да се върви. В това време някои чуват далечен, едва доловим звън на камбана и предлагат да вървят нататък. Но други, колкото и да се напрягат, не чуват никакъв звън и отказват да тръгнат след този въображаем според тях сигнал. Така групата се разделя. Едни тръгват след камбанния зв...

Преди известно време свещ. Александър Лашков се среща със семейство в нужда - съпругата е доста болна. Съпругът го посреща любезно и преди да го въведе в стаята на болната, му казва: “Не се съмнявам, че ще успеете да я ободрите и да й вдъхнете воля за живот. Вие свещениците сте събрали и носите в себе си цялата мъдрост на Библията и знаете как да постъпвате в такива случаи.” Макар че не го познавах, бях изненадан и поразен от думите на този мъж. Той (както сам ми каза) н...