Poems dedicated to Raiko Aleksiev, Trifon Kunev, Danail Krapchev, Nikola Petkov, etc.

ПАЛТОТО НА РАЙКО АЛЕКСИЕВ Райко го няма, палтото му се разхожда из София - убиецът му си има палто. Развява го като ангелско крило - нещото, дето ги свързва.

Poems dedicated to Czech and Slovak culture.

РЪЧЕНИЦАТА НА ИВАН МЪРКВИЧКА Когато музиката достигне до ръба на съществуващото, до дъното на клетките, телата потръпват като мълнии и намират пулса, пулсирането на слънчевия кръг и се въртят около земята и около себе си, докато се нажежат до черно слънце и протуберансите му сами изстрелят танцъорите напред и назад във времето. И самият Баучер не може да се пусне от “Ръченицата”, в нея завинаги е Танцъорът на Мърквичка. В Чехия не са зърнали своя...

Poems about nature and people.

ЦВЕТНИЦА Пчелите възпяват меда на обичта човешка. Палмовите листа раснат тихо под магарешките нозе. Иконата вдишва дъха на цветята, въздухът пърха с листа от варак. Влизането в сърцето. Всяко сърце е един Йерусалим. Има толкова много за спасяване. Достатъчна е само едно слово. Онова, което беше в самото начало.

Poems dedicated to Polish writers, artist, culture.

МИЛОСТТА НА ЧЕСЛАВ МИЛОШ Чеслав Милош, носен върху гърбовете на полските работници- колко работници по света познават поезията и я носят на раменете си като собствените деца. Емиграцията на Милош всъщност не се състоя - народът задържа стиховете му в прегръдка.

Poems dedicated to Russian poets, writers, culture.

МАРИНА ЦВЕТАЕВА Стиховете като трънен венец на главата и, вместо онзи, девичия, докато мизерията и е постлала легло за мъчения. Стиховете и, та и езикът и - печално излишни там, където е избягала. Ако не ги чуват - за какво са и стихове? Без стихове - за какво е самата тя? И отново бърза точно за там, където в засада я чака Негово Величество Злото, приело маската на съдба за всички.

Poems dedicated to Vincent Van Gogh.

ЦЪФНАЛОТО ДЪРВО Затънало в светлина. Какво може да направи? Да отлети в небето? Пролетта се е стоварила отгоре му. /Нито я е викало, нито я е чакало./ То не познава още какво е болка. Затова е бяло, розово и червено. По-мъдро е от човека - не се мръдва от мястото си и пуска цветове, не думи. Стъклените клони отварят човешки и котешки очи - зениците са колкото пъпки. Като влюбен въздиша дървото под пръстите на ветровете, които ровят в...

This novel "Stories/History" tells the story of Kristin Yurukova's family.

За да не се разпаднат образите в нещо прашно, музейно, нека ги оформи като фотокнига - за всяка снимка една история. И ще нарече тъй събраните истории “роман”, един есеистичен роман, защото отделните лични истории правят това, което се нарича история. Историята е нещото, сторено от различни люде, тя не е измислицата на този и онзи, а излятото във форми вечно протичащо време. Повторенията и привидностите са само част от истината.

Short stories about dignified Bulgarian people - Ivan Milev (painter), Raina Knaginia, Slavka Deneva (painter), Vasko Kolev (writer), Peter Lazarov (artist), Veneta Boteva, Dimcho Debelianov (poet)

МОЛИТВИ /НА МОНАХИНЯ ХРИСТИНА/ Приема го в приемната на Бога, в нейната извечна светлина светът е голям колкото Бог. Да прибави живот към живота му - единствено възможно чрез молитвите. Заради молитвите постъпи в манастира. В един момент усети, че не може и не иска нищо друго да прави освен да се моли. Всичко друго мъчително я отдалечаваше от това, за което беше очевидно създадена - да общува с Бога. Още като дете, седнала в училищната стая, тя трудно следеше ко...

Poetry on the enlightenment arising from dealing with subjects of dignity.

historical novel about the first script of mankind

Poetry from Kristin Yurukova

A novel on ancient Thrace

A novel on Knyaz Alexander of Battenberg, the first prince of modern Bulgaria

Крачи в редиците на австрийската войска, всяка крачка отхвърля някоя мисъл. Не от вчера е без Kняжеството, не от вчера е в изгнание. Княз без Княжество, „Да имаш и да нямаш!“ - както често повтаряше Мари. Изгнание къде? За какво изгнание става дума? Изгнание в света, в който е израснал? Изгнание в родното? След като си разбрал, че да си чужденец повече ти приляга? Единствено Йохана му помага да не е в изгнание от собствения си живот. Понякога и това се случва – минав...

Лирика, посветена на поетите

НОВАЛИС И ОРФЕЙ Чрез поезията - да се направят клетките чувствителни за любовта, за героичното време на растенията, за математиката на сферите, за тоновете на камъните, за просвещението на природата. Чрез тайните вземаш участие в асоциациите на живота, в асоциациите на смъртта. Синъото цвете разцъфва в ръцете на Орфей, там, където бесите са обсебени. Венчелистчетата опипват пещерата на Космоса - видения капят във вените. Светът халюц...

Стихотворения, посветени на писатели

БЕЗДЪННОТО /НА ИНГЕБОРГ БАХМАН/ Бездънното е където пребиваваш По него не се ходи в него само човек се срутва На часа се разкъсват континенти на часа изскачат страните на сенките да се покажат че съществуват Златните рибки са късове лава Без кожа светът Може да се вземе сърцето му в ръце и като дете да се кърми След толкова години така неумела Приказно момчешкото и момичешкото Отвъд близостта в средата на страстта Виденията откъснати от ...

Поезия за мъдростта на словото и природата

ЧРЕЗ СЛОВОТО СТАНА ВСИЧКО „Бог, щом помисли, сътвори несъществувалото преди това...“ Йоан Екзарх ЙОАН ЕКЗАРХ - „ШЕСТОДНЕВ“ Кой е Йоан Екзарх и как можем да очертаем точно неговия силует? Един щурец в ухото на Бога. И ако сме подарили неговите писания на други - как да му ги върнем, без да смутим великите сенки? Устата златна на Йоан Златоуст Български златоусти. Той плиска словата из Плиска, разлива ги на Изток и на Запад, Изтокът и Запад...

Book of poetry

ТАЛАНТЪТ Само него, таланта, получиха в дар - и как мощно го пожелаваха, и как вярно му се отдаваха, как на отшелници заради него ставаха и след най-страшен разгул, как го хранеха и как го пояха - с кръв и с късове плът, голяма плата за него плащаха, главите си на тепсия поднасяха, но него никога не изпуснаха, нито заровиха, защото – Божието -Богу. Дарът е за даряване.

Poetry

ДУХЪТ - ДЪХЪТ Езикът ни го е изразил - Дух, дъх, вдъхновение, одухотворяване чрез Дух, душата, вдъхнала поляните на Духа - вдъхновение - от полъха на Духа, който лъха навсякъде едновременно. Човекът на духа, върху когото валят пламъците на Светия Дух като над апостолите.

Poetry about the nature and people of Africa

МАСАИТЕ Копията на телата, забити в саваната от самите богове. Увити са в цветни платна като с аури...