Българският мироглед : Миналото, Volume Четвърта част - 124 страници.: Миналото

By Балкх, Борис

Book Id: WPLBN0100002911
Format Type: PDF eBook:
File Size: 3.77 MB
Reproduction Date: 21/09/2017

Title:	Българският мироглед : Миналото, Volume Четвърта част - 124 страници.: Миналото
Author:	Балкх, Борис
Volume:	Volume Четвърта част - 124 страници.
Language:	Bulgarian
Subject:	Non Fiction, General Works (Periodicals, Series, idexes, Almanacs, etc.)
Collections:	Authors Community, Science
Historic Publication Date:	2017
Publisher:	Самиздат

Member Page:	Boris Balkh
Citation APA MLA Chicago Балкх, B. Б. (2017). Българският мироглед : Миналото, Volume Четвърта част - 124 страници.. Retrieved from http://gutenberg.cc/

Description
Ако днес бъде описано някакво събитие, неговата истинност ще е 99 %. За събития преди сто години, истинността намалява примерно на 90%. За преди петстотин, хиляда, две хиляди години и т.н. процентите намаляват. Примерно 70, 40, 20, докато стигнат до два-три, които вече не се приемат за достоверни и събитието бива пренасочвано към митологията или религията и изчезва от историята. Затова, за достигане до истината за миналото трябва да се използват и други способи и сведения от други науки и области на човешкото познание. А то – познанието, да се разглежда като едно цяло – всичко промислено, сътворено и преживяно от хората: езотеризма, религията, митологията, народното творчество, архитектурата и украсата, облеклото, календарите, празниците, бита, названията, езиците и всичко останало от миналото. А изследователите трябва да са като детективи. Да си отварят очите "на четири", "на шест", "на осем" и т.н.

Summary
Истинността на записани или преразказани събития закономерно намалява назад във времето, тъй като "коефициентът на полезно действие" на способите на историческата наука за изследване на древността, под давлението на "Има факт – има история!", е много малък.

Excerpt
Забравата е закономерна причина за липсата на сведения за нашата древност, но има и други, не толкова естествени и не толкова чистоплътни причини за това. За съжаление, една от тях е съвременната историческа наука, която е постановила своите методологични правила, най-безумното от които е: "Има факт – има история!". Ужас! Та това е най-голямата цензурна стена, по-голяма и от китайската, скриваща, спираща, забраняваща не поход, а дори само бегъл поглед към собственото ни минало – на моя род, на нашия народ и на цялото човечество, защото: "Няма факт – няма нищо!" Ето, затова ни няма нас в историята и сме като паднали от Марс. А враговете ни днес нагло твърдят, че те са наследници "по право" на древното познание и сега ни заявяват: "Това е наше! От памтивека! Ние сме онези, древните, дето... Пък вие... Кои сте вие? Там! В ъгъла!" В ъгъла, в ъгъла, само че, "... няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве." Рано или късно идва Видовден.